3 причини да покажете църквата „Св. Стефан” на децата си
Българската църква „Св. Стефан” се намира на западния бряг
на Златния рог в Истанбул. Построена е в един от най-консервативните квартали,
но можете да я откриете бързо. Независимо кой маршрут ще изберете- да вървите
по брега от Египетския пазар, да слезете на близката спирка на метрото или по
бул.”Ататюрк” от джамията Карие, все ще усетите старата атмосфера на града.
1.
Тази църква е пример за безкористно дарение в
името на обща идея. Не толкова отдавна- в средата на XIX в. kняз Стефан Богориди подарява земята в
квартал „Фенер” за българска църква. Веднага след специалното разрешение на
султана, чрез ферман, построената вече на мястото дървена къща се реконструира
в параклис и става известен като Дървената църква. Осветена е с името „Св.
Стефан”- жест на признателност към княза. Метохът, изграден в близост,
подслонява поклонници през годините.
Ако беше част от историята на САЩ, проповедта на
Иларион Макариополски от 1860 година
щеше да се изпълнява в много училищни спектакли. Но тъй като българската
история е доста богата на подобни паметни моменти, на тази Великденска изява
сме посветили само един урок в среден курс по история. Обявяването независимостта на Българската църква от
Гръцката патриаршия става точно във Великденската служба, водена от митрополита от амвона
на църквата „Св. Стефан”- факт, предхождащ националното освобождение с цели 18
години, заради който Иларион Макариополски е изпратен на заточение. Исторически
факт станал възможен в сърцето на Османската империя, благодарение на сърцатите
духовници,служили в този храм и осмелили се да надигнат глас.
2. Притеснени от опожаряване и заради нестабилния
терен, българите тук продължават да настояват за по-здрава постройка. Възниква
идеята за метална конструкция. Упорството отново е възнаградено. „Искай и ще ти
се даде...” е казано в Библията, но за това все пак се изисква смелост, особено
преди 150 години. През 1892 г. Екзарх Йосиф I поставя началото на нов строеж. Австрийската фирма „Вагнер”
печели търга и създава конструкцията във Виена. Сглобяват я пробно и после на части пренасят през Дунав и Черно
море внушителните 500т стомана и ламарина с всичките 4 млн различни видове
метални връзки. Можем ли да си дадем
сметка за мащаба на подобна логистична операция !? Само име като Гюстав Айфел
може да е доказателство за сериозността й. Той е свързан опосредствено, защото
реално се ползва неговото “know
how”. Опитът му с Айфеловата кула го прави главен конструктор при
проектирането на подобни сглобяеми църкви, които, за нуждите на мореплавателните
империи, са строени в Латинска Америка.
Германската фирма ползва този опит, за да изпълни българската поръчка.
3. Желязната българска църква в столицата тогава на Турция, в града, където и до днес е
Цариградската патриаршия, се освещава 1898 г и от тогава е действаща. Обявена е
за най- красивия християнски храм в страната и е една от малкото запазени в
света подобни конструкции. В момента е в ремонт. Със сигурност след няколко
месеца ще се изправи с цялото си великолепие на брега на Златния рог.
Когато ви се случи да отидете с децата си до
Истанбул, вземете катер за обиколка през водите на Златния рог и само срещу
10-ина лири, те ще чуят част от този разказ на живо от екскурзовода, когато
минавате покрай бялата двуетажна метална сграда. Останалото можете да им
разкажете вие. А защо не и да посетите града специално заради Българската
Желязна църква- запазила топлината на вярата ни и готова да представи не
легенда, а истинска история за безкористност и родолюбие. Въпреки всички минали
и сегашни, съществени и по-маловажни външни причини нещо малко или по-голямо да
не се осъществи. Тук в Истанбул, на брега на Златния рог се е получило и продължава да бъде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар