петък, 3 януари 2014 г.



3 причини да покажете  църквата „Св. Стефан” на децата си





Българската църква „Св. Стефан” се намира на западния бряг на Златния рог в Истанбул. Построена е в един от най-консервативните квартали, но можете да я откриете бързо. Независимо кой маршрут ще изберете- да вървите по брега от Египетския пазар, да слезете на близката спирка на метрото или по бул.”Ататюрк” от джамията Карие, все ще усетите старата атмосфера на града.


Посещението на това място е не просто посока, а истинска история, реален урок и много лесен начин да говорите с децата си за българските следи по света. Ако, разбира се, това е част от възпитанието им.

   1.     
  Тази църква е пример за безкористно дарение в името на обща идея. Не толкова отдавна- в средата на XIX в. kняз Стефан Богориди подарява земята в квартал „Фенер” за българска църква. Веднага след специалното разрешение на султана, чрез ферман, построената вече на мястото дървена къща се реконструира в параклис и става известен като Дървената църква. Осветена е с името „Св. Стефан”- жест на признателност към княза. Метохът, изграден в близост, подслонява поклонници през годините.
Ако беше част от историята на САЩ, проповедта на Иларион Макариополски  от 1860 година щеше да се изпълнява в много училищни спектакли. Но тъй като българската история е доста богата на подобни паметни моменти, на тази Великденска изява сме посветили само един урок в среден курс по история. Обявяването  независимостта на Българската църква от Гръцката патриаршия става точно във Великденската служба, водена от митрополита от амвона на църквата „Св. Стефан”- факт, предхождащ националното освобождение с цели 18 години, заради който Иларион Макариополски е изпратен на заточение. Исторически факт станал възможен в сърцето на Османската империя, благодарение на сърцатите духовници,служили в този храм и осмелили се да надигнат глас.
      2.   Притеснени от опожаряване и заради нестабилния терен, българите тук продължават да настояват за по-здрава постройка. Възниква идеята за метална конструкция. Упорството отново е възнаградено. „Искай и ще ти се даде...” е казано в Библията, но за това все пак се изисква смелост, особено преди 150 години. През 1892 г. Екзарх Йосиф I поставя началото на нов строеж. Австрийската фирма „Вагнер” печели търга и създава конструкцията във Виена. Сглобяват я пробно  и после на части пренасят през Дунав и Черно море внушителните 500т стомана и ламарина с всичките 4 млн различни видове метални връзки.  Можем ли да си дадем сметка за мащаба на подобна логистична операция !? Само име като Гюстав Айфел може да е доказателство за сериозността й. Той е свързан опосредствено, защото реално се ползва неговото “know how”. Опитът му с Айфеловата кула го прави главен конструктор при проектирането на подобни сглобяеми църкви, които, за нуждите на мореплавателните империи, са строени  в Латинска Америка. Германската фирма ползва този опит, за да изпълни българската поръчка.

    3.   Желязната българска църква в столицата  тогава на Турция, в града, където и до днес е Цариградската патриаршия, се освещава 1898 г и от тогава е действаща. Обявена е за най- красивия християнски храм в страната и е една от малкото запазени в света подобни конструкции. В момента е в ремонт. Със сигурност след няколко месеца ще се изправи с цялото си великолепие на брега на Златния рог.



Когато ви се случи да отидете с децата си до Истанбул, вземете катер за обиколка през водите на Златния рог и само срещу 10-ина лири, те ще чуят част от този разказ на живо от екскурзовода, когато минавате покрай бялата двуетажна метална сграда. Останалото можете да им разкажете вие. А защо не и да посетите града специално заради Българската Желязна църква- запазила топлината на вярата ни и готова да представи не легенда, а истинска история за безкористност и родолюбие. Въпреки всички минали и сегашни, съществени и по-маловажни външни причини нещо малко или по-голямо да не се осъществи. Тук в Истанбул, на брега на Златния рог се е получило и продължава да бъде.